При сключване на трудов договор със срок за изпитване е важно изрично да бъде посочено в чия полза е уговорена клаузата. Това има пряко значение за правото на прекратяване на договора по време на изпитателния срок.
Съгласно чл. 70 от Кодекса на труда срокът за изпитване може да бъде уговорен:
- в полза на работодателя;
- в полза на работника или служителя;
- в полза и на двете страни.
Ако в трудовия договор не е изрично посочено в чия полза е срокът за изпитване, законът приема, че той е уговорен в полза и на двете страни.
Практическото значение на тази уговорка е съществено – само страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може да прекрати трудовия договор без предизвестие до изтичането му. Ако срокът е уговорен в полза и на двете страни, и работодателят, и работникът могат да се възползват от това право.
Важно е да се знае още:
- Максималният срок за изпитване е 6 месеца.
- Клаузата за изпитване може да се уговори само при възникване на трудовото правоотношение.
- Ако договорът не бъде прекратен до изтичане на изпитателния срок, той продължава да действа като окончателно сключения трудов договор – безсрочен или срочен, според уговореното между страните.
Извод
Ясното определяне в чия полза е уговорен срокът за изпитване не е формалност, а гаранция за правилното упражняване на правата на работодателя и работника при евентуално прекратяване на трудовото правоотношение.
alexandrovahrbg 