Трудовото възнаграждение се ползва със специална закрила. Затова работодателят не може по свое усмотрение да намалява заплатата, дори когато смята, че работникът му дължи определена сума.
📌 Кога все пак е допустима удръжка без съгласие?
Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда, без съгласието на работника или служителя могат да се правят удръжки за:
получени аванси;
надвзети суми вследствие на технически грешки;
данъци, които по закон се удържат от трудовото възнаграждение;
осигурителни вноски, които са за сметка на работника;
запори, наложени по съответния законов ред;
суми при реализиране на ограничената имуществена отговорност на работника по реда на чл. 210 КТ.
❗ А ако работодателят твърди, че работникът му дължи друга сума?
Тогава правилото е различно.
Ако конкретното вземане не попада сред законово разрешените случаи, работодателят не може едностранно да го „прихване“ от заплатата. Необходимо е съгласие на работника или вземането да бъде установено и събрано по предвидения в закона ред.
⚠️ Важно
Дори когато удръжката е допустима, съществуват ограничения относно размера, който може да бъде удържан от месечното трудово възнаграждение. Законът защитава определена част от дохода на работника от принудително изпълнение.
⚖️ Извод
Заплатата не е сметка, от която работодателят може свободно да приспада суми, които счита, че му се дължат.
Правото на удръжка без съгласие е изключение и може да се упражнява само в изрично предвидените от закона случаи.
Преди да направи удръжка, работодателят трябва да има не само основание да претендира дадена сума, но и законово основание да я удържи именно от трудовото възнаграждение.
Leave a comment