Казус по чл. 213 от Кодекса на труда

Въпрос

Работник е назначен с трудов договор и се явява на работа на уговорената дата. Работодателят отказва да го допусне до работното му място, без да е прекратил трудовото правоотношение и без да посочи законово основание за отказа. Работникът не може да изпълнява трудовите си задължения поради поведението на работодателя. Какви са правата на работника в този случай и дължи ли работодателят обезщетение?

Отговор

Съгласно чл. 213 от Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при незаконно недопускане до работа.

Недопускането до работа може да възникне в две хипотези:
• при първоначално недопускане – когато трудовото правоотношение е възникнало, работникът се е явил да започне работа, но работодателят не го допуска;
• при последващо недопускане – когато работникът вече е започнал работа, но впоследствие работодателят или упълномощено от него длъжностно лице не му позволява да изпълнява трудовите си задължения.

И в двата случая отговорността на работодателя е договорна и възниква при незаконно недопускане до работа. Недопускането може да бъде осъществено както чрез изричен отказ, така и чрез действия или бездействия, които фактически възпрепятстват работника да изпълнява трудовите си функции.

При първоначално недопускане работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от деня на явяването на работника на работа до действителното му допускане.

При последващо недопускане обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което незаконното недопускане продължава.

Не е необходимо работодателят да е издал писмена заповед, с която отказва достъп до работа. Достатъчно е чрез действие или бездействие да е възпрепятствал работника да изпълнява трудовите си задължения.

Работникът може да потърси обезщетението по съдебен ред в тригодишния давностен срок. Наред с това той има право да сезира Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за допуснатото нарушение.

Казусът илюстрира принципа, че работодателят е длъжен да осигури реална възможност за изпълнение на уговорената работа, а необоснованият отказ за допускане до работа поражда задължение за обезщетение по чл. 213 КТ.