Трудово право

Представете си следната ситуация:

Жена е назначена на безсрочен трудов договор. След раждането на детето си е ползвала отпуск по майчинство, като е получила обезщетението за бременност и раждане до навършване на 1 година на детето. След това е започнала да получава обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Докато детето е на 1 година и 4 месеца, работодателят обявява, че закрива предприятието и предстои прекратяване на трудовите договори.

Какво се случва с обезщетението за майчинство?

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се изплаща, докато майката е в отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда и има действащо трудово правоотношение.

При прекратяване на трудовия договор поради закриване на предприятието правото на това обезщетение по принцип се прекратява, ако майката не започне работа при нов работодател.

Как може да запази обезщетението си?

Най-благоприятният вариант е преди прекратяване на трудовия договор майката да бъде назначена при нов работодател, който да ѝ разреши отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 години. Така изплащането на обезщетението от НОИ може да продължи без прекъсване.

Ако остане без работа?

След прекратяване на трудовия договор майката може да се регистрира в Дирекция „Бюро по труда“ и при наличие на законовите условия да получава обезщетение за безработица.

Например, ако има 15 години осигурителен стаж и трудовият договор е прекратен поради закриване на предприятието, тя може да има право на обезщетение за безработица за 10 месеца, като размерът му се определя на база средния осигурителен доход за последните 24 месеца.

Практически съвет

При предстоящо закриване на работодателя е важно майката своевременно да потърси правна консултация. Навременните действия могат да бъдат решаващи за запазване на правото ѝ на обезщетение и за избягване на неблагоприятни финансови последици.

Заключение

Темата е особено актуална, тъй като много родители погрешно смятат, че обезщетението до 2-годишна възраст се изплаща независимо от съществуването на трудово правоотношение. Познаването на правилата позволява да се предприемат навременни действия и да се защитят правата на работещите родители.

При сключване на трудов договор със срок за изпитване е важно изрично да бъде посочено в чия полза е уговорена клаузата. Това има пряко значение за правото на прекратяване на договора по време на изпитателния срок.

Съгласно чл. 70 от Кодекса на труда срокът за изпитване може да бъде уговорен:

• в полза на работодателя;
• в полза на работника или служителя;
• в полза и на двете страни.

Ако в трудовия договор не е изрично посочено в чия полза е срокът за изпитване, законът приема, че той е уговорен в полза и на двете страни.

Практическото значение на тази уговорка е съществено – само страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може да прекрати трудовия договор без предизвестие до изтичането му. Ако срокът е уговорен в полза и на двете страни, и работодателят, и работникът могат да се възползват от това право.

Важно е да се знае още:

• Максималният срок за изпитване е 6 месеца.
• Клаузата за изпитване може да се уговори само при възникване на трудовото правоотношение.
• Ако договорът не бъде прекратен до изтичане на изпитателния срок, той продължава да действа като окончателно сключения трудов договор – безсрочен или срочен, според уговореното между страните.

Извод

Ясното определяне в чия полза е уговорен срокът за изпитване не е формалност, а гаранция за правилното упражняване на правата на работодателя и работника при евентуално прекратяване на трудовото правоотношение.